Блог

НОРМАЛИЗИРАНЕ. Нормално ли е да се тревожа толкова много? Нормално ли е да се чувствам уплашена за бъдещето? Нормално ли е да имам пристъпи на паника? Отговорът на всички тези въпроси е „ДА“. В момента сме поставени при екстремни условия с много неизвестни за настоящето и бъдещето. Измина една година в търсене на подходящо лечение на заразените и тестване на ваксина. Чакането и несигурността от изхода, ако се разболеем, се отрази на мислите, емоциите и поведението ни с пълна сила. Станахме по-тревожни, по-крайни в емоциите си и често загубваме контрол над тях. Важно е да оценим, че всичко това е напълно нормално. Екстремните условия водят и до екстремни реакции. Вместо да се обвиняваме или гневим навръх всички останали бушуващи чувства в нас, нека направим първата крачка към приемане на ситуацията. За всички тя е нежелана, но е факт, и с цел да съхраним себе си и близките си най-доброто, което можем да направим, е да започнем да приемаме своите негативни емоции, тревожни мисли или невъздържано поведение като нормални, да подхождаме с повече разбиране и съчувствие към себе си. Това ще ни помогне да не трупаме допълнителни отрицателни емоции и да сме по-малко критични към нас самите и към другите.

ПОСТАВЯНЕ НА ГРАНИЦИ. Пандемията има и своите положителни страни – по-малко пропиляно време в пътуване до работа и повече време със семейството. Близките могат да бъдат неизчерпаем източник на подкрепа и чувство за принадлежност, но също така съчетаването на работни ангажименти на място с няколко поколения заедно се оказва предизвикателство. Важно за гладкото протичане на дните до края на пандемията е поставянето на ясни граници и обособяването на специални пространства в дома. Пренареждането на мебелите, така че да имаме място за работа, почивка, уединение, забавление, хранене, вече е необходимост. Договарянето на нови правила с нашите близки се оказва решаващо за успешното протичане на работните часове и възможността да се насладим заедно на почивката след това.

Със същата сила и значимост е поставянето на граници с колеги и работодатели. „Новото нормално“ в измерението си работа от вкъщи доведе до заличаване на идеята за работно време. Повечето от нас продължават да работят дълго след установения краен час. Причините за това могат да бъдат много – страх от съкращение, липса на умение да казваш „не“, желание за доказване и напредване в компанията. Във всеки случай всяка допълнителна дейност намалява и без това ограниченото ни време за презареждане. Резултатът – още по-високи нива на стрес и умора!