Блог

Бърнаут синдрома помага на индивида да пести енергия, но го дезадаптира емоционално и влияе негативно на взаимоотношенията.

В допълнение, най-новите изследвания в областта откриват, че бърнаут синдрома сам по себе си играе ролята на стресор - налага ни се да продължим да функционираме, но вече придружени и от симптомите на бърнаут синдрома.

Настоящето изследване обобщава резултатите от тестовете на 75 професионалисти мъже и жени в България.

Нашата психика започва да наподобява на чист планински ручей - буен, който не спра да се движи и намира път през най - високите и стръмни скали, но никога не губи посока и остава все така чист. И обратното, колкото повече задържаме емоциите си, толкова повече нашият организъм започва да прилича на блато, в което няма живот и движение. 

Защо е толкова важно да сме емоционално интелигентни и какво точно означава това?

Започва така бленуваната от мен отпуска, а в главата ми една дума - “трябва” - трябва да си почина, трябва да се заредя, трябва да се балансирам, ТРЯБВА…Търся удоволствие, а на заден фон чувам “трябва, трябва, трябва…” И този път отпуската няма да има търсения тонизиращ ефект на презареждане.  И се питам в динамиката на нашето време, натоварено до припадък:

Загубили ли сме способността си да почиваме и да се отпускаме, да изживеем момента през спонтанност и естествена радост и удоволствие?

Децата ни растат умни, много обгрижвани и обичани, но растат самотни и изцяло погълнати от социалните мрежи .  А ако децата нямат време да се радват на собствената си компания, как ще открият себе си? 

Смела заявка, която при мен започна с един своеобразен експеримент - ,,Време без телефон”.

Умението да казваме "НЕ"

Често в стремежа да бъдем идеалният родител за децата си, сме склонни да толерираме и позволяваме неща и поведения, които сами разбираме, че не са подходящи за възрастта и с нищо не допринасят за развитието на децата ни.

Да сме нужни на някого е изключително животворна потребност. Но понякога се вкопчваме в нея, изгубили собствения си път. 

Така нареченият „Синдром на празното гнездо” може да доведе до сериозни състояния като депресия и тревожност и причините са лесно обясними. Иска ми се да говорим за това как да не стигаме до там. 

"То не било толкова лошо без телефон."

"Когато ми вземеш телефона - започва живота."

"Кураж, само кураж ми трябва!"

Поразена ли е способността ни да родителстваме?

Защо децата ни прекарват времето си в тясна връзка с монитора?

Имат ли потребност децата ни да общуват?

Според мен в голяма степен все още не осъзнаваме рисковете, които крият дигиталните устройства, които ни заобикалят. Да вземем за пример смартфоните: идеята да се създаде мобилна комуникация и връзка между двама души. Към днешна дата вече тези устройства се използват най-малко за това. 

От съществено значение за развитието на комуникативните способности на едно дете е дейностите му да са съвместни с родителя. Дали ще са общи игри,  разказване и обсъждане на приказки, или гледането на филми - най-важен е диалогът на родителя с детето.

Регулацията на емоциите и поведението е съставна част от психичното здраве, което се изгражда в процеса на интеракция между родителя и детето и на по – късен етап продължава развитието си в междуличностното общуване в по – широката социална среда - най-вече в училището. 

Регулацията на емоциите и поведението е съставна част от психичното здраве, което се изгражда в процеса на интеракция между родителя и детето и на по – късен етап продължава развитието си в междуличностното общуване в по – широката социална среда - най-вече в училището. 

Бабите са сладкодумните разказвачки на приказки, където слабите побеждават силните, а най-малките намират в сърцето си юнака, който побеждава триглавия змей. Приказките, където винаги доброто побеждава злото! Бабите пренасят с песните възхвалата за смелостта, красотата, добротата, приятелството, любовта. Бабите! 

Безграничният и безкраен процес на йога ме научи:

-  да наблюдавам мислите си и нежно да отпращам ненужните в момента

-  да съм търпелива и самодисциплинирана

-  да приемам себе си 

-  да отделям време за себе си

-  да прилагам саморефлексия

-  да се доверявам на себе си

Една нова различна психологическа подкрепа в едно ново различно време.

Здравейте, заети, мултифункционални, можещи, справящи се със всичко, хора на нашето -  динамично, интересно ново време. Време, изпълнено с голяма доза предизвикателства, което отправя заявка да усвоим умението да сме Свръхчовеци.

Кризата на пандемията доведе след себе си една от най-тежките форми на негативни емоционални преживявания - загубата на близък човек.

Как продължаваме напред?

Какви модели да следваме и как най-добре да се справим с последствията?

Защо има толкова много обичаи, свързани с погребението и сбогуването? 

Живеещи сами или с родителите си, без приятели, бягащи от повишения в работата - това са хората със социална тревожност. В световен план 3.6% или 264 милиона души живеят с тревожност. За България се отчитат 11%, но тези числа са от проучвания преди пандемията. Във всеки случай, където и да е по света, тревожността засяга два пъти повече жените, отколкото мъжете.

Начинът, по който представяме себе си и мислим за себе си, зависи в значителна степен от езика, на който го правим. Въпреки че идеята за това как езикът повлиява нашата личност е противоречива, има изследвания, които затвърждават схващането, че езикът определя нашите емоции и представата ни за света.

Какво умея да правя най – добре?

Какво ми доставя най – голямо удоволствие? 

С какво се чувствам полезна и как помагам на другите?

Пандемията от Covid - 19 ни връхлетя и за дълъг период от време ни сблъска с нашите страхове от редица, в случая съвсем реални, опасности - загуба на работа, тежко боледуване…смърт. Тези обстоятелства рязко промениха живота ни и доведоха до високи нива на тревожност и стрес, с които продължаваме да търсим начини за справяне.

По време на пролетната и есенната социална изолация, при срещите си с деца, винаги задавам въпроса: „Какво мислиш? Липсва ли ти училището?“ Истината е,  че освен темата изолация, често излизаха и други теми, които са актуални за децата. Ето и систематизираните отговори:

На границата на две години. 

Старата – объркана, сбъркана, трудна… Предизивикала човечеството за нов ред и смисъл. Тя - 2020 – година, която ще остане в спомените ни с корона! Корона, не просто искаща, а изискваща от нас да останем сами?! Или насаме със себе си?!

24/7 съпруг, баща, професионалист, учител – ролите се увеличават, а времето остава същото.

Доскоро институциите и организациите ни даваха усещане за стабилност. В момента разчитаме на себе си и на семейството си, за да се адаптираме към извънредната ситуация на пандемия и да съхраним ценностите си.

След една година на стрес, лоши новини и изтощение имаме нужда от работеща формула с помощта на която да намалим стреса. Личният ми опит като професионалист и човек кристализира в 3 стъпки: 

НОРМАЛИЗИРАНЕ, ЕНЕРГИЗИРАНЕ, ПОСТАВЯНЕ НА ГРАНИЦИ.