Блог

Впечатленията на един училищен психолог - част 1

През последното десетилетие се наблюдава едно значимо социално явление, което не може да остане незабелязано, както и последствията от него, а именно нарастване на агресивните и абнормни прояви в детското поведение под една или друга форма. Медиите системно ни информират за прояви на насилие и девиантност при деца в училищна възраст. Институции и неправителствени организации сформираха работни групи, за да се противопоставят на тормоза в училищата, където е основното място за упражнение и случване на детската агресия. Тормозът в училище обхваща широк спектър от прояви. Това е явление със сериозни размери, което оставя дълготрайни последици върху психичното здраве и поведението както на децата, които търпят насилие, така и на онези, които го извършват или наблюдават. Последиците от агресията в училище са особено тежки и продължителни и силно привличат общественото внимание. Въпреки разработените механизми за противодействие на насилието, децата в мислите и действията си все повече накланят везната към гневно - агресивния спектър на чувства и емоции, което се отразява на междуличностните им отношения, на възможността им за учене и запомняне, както и на израстването и формирането на личността им като цяло.

Това, което се наблюдава в неформалните взаимоотношения, често е неспособността на децата да се справят с ежедневни ситуации, да общуват помежду си чрез проява на разбиране, съпричастност и емпатия. Случва се така, че учениците изпитват затруднение или невъзможност да окажат помощ, да приемат чужда постъпка или мнение като нещо естествено - не като заплаха, да изпълняват поставена задача от учителя, дори да направят място в класната стая или по коридора на друг съученик, за да мине. Неразбирането на поведението и невъзможността да се свържем с другия, като уважим и приемем неговата същност и същевременно отстояваме своите граници, ярко изпъква в отношенията между децата в училищна възраст, а създалата се пандемична ситуация задълбочава този проблем. Именно дистанционното обучение пречи на възможността за естествено развитие на детските умения и способности. Защото училището не е само място за учене на наука, училището е място за научаване на социални умения, то е онова място, където по естествен път се учим как да се справяме с авторитети, развиваме умения за екипна работа, партньорство, научаваме се как да разрешаваме конфликтни ситуации - то е място в което се ядосваме, но и намираме поводи за радост, тъжим, но често се случва и да творим, влюбваме се или пък страдаме от несподелена любов. Тук порастваме и сърцето ни пораства може би... В училище се научаваме как да се справяме и с провала и с несподелените емоции и с това, че не винаги ще сме ,,прави“ или ,,първи“.

Регулацията на емоциите и поведението е съставна част от психичното здраве, което се изгражда в процеса на интеракция между родителя и детето и на по – късен етап продължава развитието си в междуличностното общуване в по – широката социална среда - най-вече в училището. Още през 1969г. Боулби дефинира термина “attachment” като “наличие на продължителна психологическа свързаност между човешки същества”. Децата, отглеждани в добри условия, естествено успяват да развият когнитивни и емоционални способности, като учат, играят, инициират и създават контакти, общуват и се справят с ежедневни трудности, тоест натрупват умения за самостоятелност - стават възрастни. Този период на съзряване е продължителен и постепенен, а за да се случи по най-добрия начин всяко дете има нужда от подкрепата на възрастните около себе си - своите родители, учители, ментори, треньори. Това са хората, които създават в детето чувство за сигурност и го стимулират да изследва света и взаимоотношенията...

Очаквайте продължение!

Автор: Йоана Кукова, училищен психолог