Блог

Отпуската на модерния човек или умеем ли да си почиваме?

Започва така бленуваната от ме nотпуска, а в главата ми една дума - “трябва” - трябва да си почина, трябва да се заредя, трябва да се балансирам, ТРЯБВА…Търся удоволствие, а на заден фон чувам като брътвежа на някоя зла мащеха - “трябва, трябва, трябва…” И този път отпуската няма да има търсения тонизиращ ефект на презареждане. И се питам в динамиката на нашето време, натоварено до припадък:

Загубили ли сме способността си да почиваме и да се отпускаме, да изживеем момента през спонтанност и естествена радост и удоволствие?

Кога за последно успяхме да отидем на плаж без да прехвърляме бъдещите задачи в ума си?

Колко от нас могат да останат един час наслаждавайки се на залеза; чувайки приятна мелодия, да затананикат или спонтанно да затанцуват; да отидат за сладолед; да се насладят на нощната тишина и на изгрева на новия ден?

Предвид забързаното ежедневие на модерния човек, пълното отпускане остава мираж, като неудобна чужда дреха, която трудно обличаме и събличаме.

Тези усещания не са плод на нашата фантазия, а реални феномени. Стресът води до повишени нива на хормоните адреналин и кортизол в тялото. Когато усилената работа рязко се замени с покой настъпва шок за организма, почивката вместо като отмора започва да се преживява като още един стресор, като фактор, който компрометира нашето психическо и физическо здраве.

Всъщност всяка дейност, която извършваме следва своя естествен ход на подготовка (вработване), устойчивост и умора. Нашето тяло има нужда да свикне не само с работния процес, но и с времето, отредено за почивка. Но когато това е дългоочакваната отпуска веднъж в годината, често очакванията се разминават с реалността и вместо да сме отпочинали, ни се налага да се справим с разнородни препятствия - обтегнати взаимоотношения, здравословни неразположения, непредвидени обстоятелства… Все по-малко парадоксално ми звучи възклицанието: “Нямам търпение да се върна на работа, за да си почина!”.

Очевидно е, че имаме нужда от нова стратегия на

ПРЕЗАРЕЖДАНЕ:

Да се стремим да нахраним и тялото, и ума, и душата, защото трите са неразривно свързани. Но

ПРЕЗАРЕЖДАНЕ ВСЕКИ ДЕН

Да отделим време за зареждане всеки ден, време посветено само на нас, на нашите усещания, преживени в уединение или споделени с любимите ни хора - да благодарим, да се помолим, да медитираме, да спортуваме, да танцуваме, да слушаме музика, да четем.

Да се свържем с природата всеки ден, дори в големия град, всъщност - още повече в големия град. Тя е източник на огромна сила и енергия, която можем да използваме да уравновесим себе си и поривите си, да се усетим свързани с нещо по-голямо от нас, да чуем мъдростта на предците ни.

Да си спомним какво ни носи удоволствие или да открием нови източници: ако сме обичали спорта, но отдавна не сме нахлузвали кецовете, ако обичаме да пишем, но последните ни творби се четат по споменниците и тетрадките от ученическите години, ако сме танцували до полуда преди да дойдат децата и сме захвърлили танцувалните си обувки -да не чакаме - изтупваме ги от прахта и започваме да тичаме, пишем, танцуваме, мечтаем…

Важно е да сме търпеливи, да си даваме любов и разбиране като една любяща майка, да отправяме послания към себе си, изпълнени с подкрепа и приемане. Започваме постепенно с малки удоволствия, на малко порции, да не се нахвърляме като изгладнели вълци и да не чакаме 10, 20 дни в годината да ни донесат тонизираща и творческа енергия за останалите.

Да създадем своите ритуали и презареждаме всеки ден!

Автор: Йоана Кукова, психолог

София Микова, психолог