Блог

Социалната изолация през погледа на децата-ученици

По време на пролетната и есенната социална изолация, при срещите си с деца, винаги задавам въпросите: „Какво мислиш? Липсва ли ти училището?“ Истината е, че освен темата изолация, често излизаха и други области, които са актуални за децата в момента. Ето и систематизираните отговори:

Александър Д. – 4-ти клас: „Липсва ми!“ Попитах го какво му липсва. „Голямото междучасие и да се гоним с приятелите.“ Оценявам тази откровеност и уточнявам, че този разговор се състоя през пролетта, когато мерките се спазваха доста по-стриктно. През есенната изолация Алекс няма забележки!

Александър е представител на децата, на които най-много им липсваха приятелите, игрите на открито и изобщо общуването с връстници. Разказа ми, че играе онлайн с приятели, ама не било същото! Истината е, че продължителното стоене вкъщи и лишаването от общуване с връстници има своите последствия. Какви? – Предстои да анализираме, изследваме и допълваме.

Децата, както и възрастните, които са по-социални и имат нужда от повече общуване, определено преживяват трудно социалната изолация. Тяхната потребност от непосредствена близост и обмен изглежда, че не може да се удовлетвори напълно и липсата поражда дискомфорт. Техните родители са застъпници на идеята, че социализацията и общуването между децата не бива да престава и те трябва да се върнат в клас незабавно.

На другата крайност - децата, които са емоционално затворени, мислители и творчески личности, имаха възможност да останат встрани от училищния шум, да спят повече, да се занимават със своите любими дейности и да изявяват себе си чрез творчество. Те сякаш имаха нужда да останат „извън ситуацията“, да я осмислят, разберат, анализират, преживеят по свой собствен начин.

Габриела М. – 4-ти клас: „Страх ме е да стоя сама.“ Учениците от начален клас по правило не могат да бъдат оставяни сами без надзор от възрастен. Когато обаче обстановката се нарича "извънредна", родителят съчетава едновремено ролите и на учител и на професионалист, а достъпа до адекватна помощ е ограничен с цел спазване на противоепидемичните мерки. Едновременно с това, новините непрекъснато отделят внимание на невидимия враг и оставят много неизвестни за едно дете. А когато липсва подходящ отговор и няма разбиране на ситуацията, то ще търси опора във фантазията си. В тези случаи, когато детето е по-тревожно като темперамент, на преден план излизат страховете. Много от родителите на тревожни деца потърсиха психолог точно с такива заявки – страхове и симптоми на изоставане в развитието, най-вече иразяващи се в понижена самооценка, самообслужване и самостоятелност.

Силвия Р. – 4-ти клас: „Изобщо не ми липсва! Съучениците ми са груби с мен. Малко спокойствие!“ За никого не е тайна, че в училище немалка част от децата са подложени на тормоз от своите съученици. Тези деца трудно се доверяват и още по-трудно споделят своите проблеми. Дори и да споделят, истината е, че са много малко лостовете, с които може да се въздейства на грубияните, а така наречените „жертви“ са подложени на физически и психически тормоз. Социалната изолация даде възможност за известно време да се излезе от физическата заедност и да се натрупат нови и различни преживявания. Силвия споделя, че е повишила успеха си, именно защото в ситуация на дистанцираност и писмено общуване е имала възможност да изрази себе си по най-добрия начин.

Владимир Н. – 6-ти клас: „Харесва ми новият начин, по който учим. Най-после нещо интересно!“ Голяма част от по-големите ученици изразиха задоволство от тази своеобразна ваканция. Дори новият стил на преподаване и учене им допадна. Всички ние имаме впечатление, че закостенялата класно-урочна система, която продължава да властва в българското училище, е крайно скучна за учениците. И ето, че дойде момент, в който тази методология да е неприложима и тя най-после да се разчупи и да даде път на интерактивните занимания. Смея да твърдя, че и голяма част от учителите също се възползваха от възможността да излязат от стереотипа и да демонстрират творчество в работата си.

Това са моите наблюдения и впечатления на професионалист и психолог, който ежедневно работи с деца, интересува се какво мислят, пита ги за техните мечти, страхове и надежди. Статистическите данни са ценни, но не са достатъчни. За да се разбере истинската училищна динамика в условия на присъствено и дистанционно обучение, трябва да се види и преживее.

Автор: Снежанка Лунгова, психолог