Депресия | Тревожност | Хроничен стрес | Бърнаут | Загуба | Взаимоотношения | Родителстване

Блог

24/7


24/7 съпруг, баща, професионалист, учител – ролите се увеличават, а времето остава същото.

Доскоро институциите и организациите ни даваха усещане за стабилност. В момента разчитаме на себе си и на семейството си, за да се адаптираме към извънредната ситуация на пандемия и да съхраним ценностите си.

Съчетаването на ежедневните задачи днес е по-трудно от всякога. Налице са ограничена подкрепа от страна на образователните центрове, намалена ефективност във взаимодействието на колектива в служебен план и почти никакво лично пространство, тъй като всички дейности са съсредоточени на едно място – в нашия дом. След 10 месеца на несигурност и експерименти, за мен стъпките за възвръщане на усещането за нормалност са:

- споделеност

- планиране

- дисциплина

Днес семейството е изправено пред голямо изпитание. Когато членовете му са в продължително взаимодействие в границите на дома, съчетавайки личен, социален и професионален живот, няма как да се удържи напрежението без да се предприеме основна реогранизация. По отношение на споделеността между партньорите отдавна човечеството навлезе в етап, който фундаментално променя стереотипите за мъжки и женски роли, което дава възможност да се компенсира натовареността в изпълнението на домашните ангажименти, възпитанието, обучението и игрите с децата. Тези нови хоризонти ни правят още по-адаптивни към стресови ситуации като настоящата. Освен разпределянето на задълженията между партньорите в родителската двойка, важно e децата и прародителите също да бъдат ангажирани с „новото нормално“. Взаимодействието и взаимопомощта следва да бъдат във всички посоки. Когато родителите дават права и делегират отговорности на децата си, те изпращат послание в две направления – от една страна увеличават увереността и подобряват самооценката им, а от друга създават усещане за принадлежност - фактори, които неизбежно водят до облекчаване на общото напрежение и стрес.

Новото естество на нашите ангажименти изисква и съществена доза планиране. Макар и да не губим време в път до офиса, ние не разполагаме с повече възможности за почивка или за любимите ни занимания, а напротив, това е време, в което сме натоварени допълнително - ние сме учители на децата си, техни партньори в игрите или поемаме допълнителни служебни и домашни ангажименти. Планирането на задачите също така е от голямо значение за развитието на децата. Те са най-уязвими към промените по време на пандемията поради липсата на готови и работещи модели за справяне, а създаването на структура води до предвидимост на ежедневието и внася успокоение и усещане за грижа. Важно е да не пренебрегваме планирането като значим фактор за степенуване на приоритетните задачи и разпределяне на времето за почивка, дори това да означава още един ангажимент.

Във всеки случай планирането не е достатъчно само по себе си. Следването на план стъпка по стъпка е онова, което ни носи спокойствие и ни връща усещането за контрол над ежедневието. Да сме дисциплинирани е ценно качество във всеки един момент, а към настоящия - то е жизненоважно, и всяко усилие и надграждане в тази посока неминуемо ще ни осигури повече хармония и баланс.

Безспорно настоящето е предизвикателство за всички нас, но и ни дава възможност да растем, да се развиваме и да бъдем по-добър пример за следващите поколения, за нашите деца.


Автор: Радослав Бекирски, психолог