Блог

Как технологиите засягат нашите деца?

Вече няколко десетилетия човечеството е изправено пред една нова реалност - виртуалната. Тя навлиза с изключително бързи темпове и обхваща всички сфери и етапи на живота ни.

Дигитализацията по презумпция има за цел да улесни живота ни, да извършва различните дейности вместо нас, да ни предпазва от грешки и още много други преимущества, които ни правят все по-зависими да използваме съвременните средства за комуникация и технологии с цел получаване на информация, обучение, професионална реализация и други.

Според мен в голяма степен все още не осъзнаваме рисковете, които крият дигиталните устройства, които ни заобикалят. Да вземем за пример смартфоните: идеята да се създаде мобилна комуникация и връзка между двама души. Към днешна дата тези устройства се използват най-малко за това. В повечето случаи на тях се следят социалните мрежи, гледат се видеоклипове, слуша се музика, гледа се телевизия, играе се хазарт, извършват се банкови операции, четат се или се слушат книги и още много други занимания, които се превърнаха в начин на живот на модерния възрастен човек. Притеснителното за мен обаче е, че все по-често технологиите се използват за бавачка на нашите деца. Като родител и психолог това ми прави силно впечатление и бих искал да обърна внимание на този метод за "занимаване" на детето.

Лично аз, съм привърженик на новите технологии и използването им винаги ме е карало да се вълнувам и да се радвам, че живея в ера, която води човечеството към прогрес с по-бързи темпове от предходните. За мен използването на дигитализацията в ежедневието ни е процес, който има голямо значение, когато става дума за безопасност, комфорт и подпомагане на ежедневните дейности. Но какво се случва с нашите деца, когато са оставени сами да се отглеждат с телефон в ръка и един безкраен виртуален свят? Някои ще отговорят, че изкуственият интелект в образа на детски режим на работа на устройствата може да предпази децата. Аз, обаче, вярвам, че връчвайки телефон в ръцете на дете, родителите му го доверяват в ръцете на един необятен за малкото дете дигитален свят, който в повечето случай е недостатъчно познат и за самите родители. Най-големият риск от това е, че лишаваме детето от възможността да мисли, да твори, да мечтае. То остава блокирано за минути и часове пред екрана с превъзбудена психика, без да може да отреагира на това, което вижда и научава. Не такива са спомените от моето детство. Преди 30-тина години възпитателните методи не включваха твърде много времеемки занимания на родителите ни с нас, но ние растяхме с много повече игри помежду си в парка, на двора или на улицата. Имам усещането, че ако нашите родители ни дадяха някакъв предмет в ръцете и ни кажеха да седим на едно място мирно и кротко, реакцията ни щеше да бъде различна.

Нашите прекрасни деца имат потенциал да усвоят значително повече знания и умения в различни области в сравнение с нашето поколение, за което ние имаме отговорността да ги насърчаваме и подкрепяме. Отговорност, която не принадлежи на смартфон, таблет, телевизор, игрова конзола и каквото и да е друго технологично средство, а наша, защото това са нашите деца и бъдеще.

Автор: Радослав Бекирски, психолог