Блог

Впечатленията на един училищен психолог - част 2

...Когато, обаче, нямаме достъп до пълноценно общуване, в което да развием своите умения и способности, често се случва да имаме затруднения в ежедневието с нагледно лесни за правене неща като да поканим приятел да караме колело, да запомним урока или да попитаме за обяснение, ако нещо не разбираме.

За никого не е тайна, че нарушената комуникация води до нарушени взаимоотношения.

Може би затова, често връщайки се в клас, децата споделят, че са незаинтересовани към учебният процес, не са мотивирани, изморяват се бързо, казват, че им е трудно да внимават или както те го формулират - ,,мързи ни“. Имат чести конфликти помежду си, както споделят - за ,,глупости и дреболии“.

Пожелах да ми разкажат повече за периода на дистанционно обучение. Те споделиха, че често се случва да не слушат учителя, докато преподава, защото им е трудно да разберат урока от разстояние или пък, учудващо за деца в юношеска възраст, признават необходимостта от присъствието и контрол на възрастен при изпълнението на задачи. Споделят, че това често ги ядосва, започват да се тревожат, че ще имат лош успех, което им действа демотивиращо и те престават дори да се опитват да участват в обучението. Питайки ги какво правят, за да се справят с гнева, те казват че си драскат нещо, слушат музика: ,,разсейваме се“. На въпроса какво правят в училище, когато са тревожни или гневни, как се справят тогава, защото в присъствено обучение не може просто да излезеш от час или да си пуснеш музика, получих и най - нормалния отговор - ,,тук са приятелите ми, после ще им споделя и те ще ме успокоят“. Разбирайки и предусещайки вероятно, че ще ги попитам щом като приятелите са тези, които им оказват подкрепа за справяне, как тогава се случват честите конфликтни ситуации и откъде идва неразбирането, те отговориха, че се срамуват да потърсят подкрепа или си мислят, че другите вече не се интересуват от техните преживявания. Странно им е да излязат спонтанно на разходка или да се обърнат към свой съученик по друг повод, да споделят, защото много време не са били заедно, както те обичат да казват.

Когато ги попитах, какво е решението, отново получих много естествен отговор - ,, просто ни върнете за постоянно в училище, ние сами ще се оправим, не се тревожете“ или като се казва добрата новина е, че за първи път на децата им се ходи истински на училище, искат да се върнат в клас, при приятелите си, за да споделят емоции и преживявания, за да общуват.

Като специалист с опит в детското-юношеското развитие съм съгласна с тяхното решение, защото знам, че в детството почти всяка липса, застой, регрес може да се компенсира, понякога и на собствен ход, защото докато растат и развиват своите способности нашите деца развиват и умения за компенсация, справяне и запълване на липсите и пропуските, защото в периода на детството и юношеството всичко е възможно, а дотогава вие млади и будни хора:

⦁ Направете си дневен режим по часове, за да видите с какви дейности е запълнено ежедневието ви, колко време отделяте за учене, почивка, творчество, интереси, общуване и променете това, което не ви харесва, тоест правете повече от това, което искате;

⦁ Не забравяйте да се движите, най - вече сред природата, с кънки, колела или пеша, важно е да се движите – физическата активност води до подобряване процесите на концентрация, запомняне и мислене;

⦁ Бъдете активни и в час, дори и от разстояние, винаги можете да попитате, когато нещо не разбирате, не спирайте комуникацията, макар и в различна форма;

⦁ Не забравяйте да творите, рисувате, моделирате, снимате, пишете, правете всичко, което ви доставя радост;

⦁ Поставяйте си цели или задачи за всеки ден и може би малко по- големи, които да отбелязвате щом сте изпълнили или да си напомняте да им обърнете внимание по-късно;

⦁ Търсете общуването с близки и приятели, доколкото това е възможно, споделяйте емоции и преживявания, инициирайте контакти, дори и от разстояние;

⦁ Когато имате усещане за несправяне или се гневите, помнете, че гневът не е лоша емоция, а всъщност е много полезна, стига да знаем как да я изразим без агресия и без да нараним другите или себе си. Важно е да изразяваме недоволството и раздразнението си, така че да останем с усещането, че сме разбрани и без да се чувстваме виновни. И помнете, че в детството не можете да се провалите, защото още се учите;

⦁ Накрая, ако ви е трудно, не забравяйте, че това е съвсем очаквано и нормално в непредвидена и екстремна ситуация като настоящата и винаги можете да потърсите помощ!

Автор: Йоана Кукова, училищен психолог