Блог

За човешките ценности

Когато си на дъното, бориш се за живота си или за живота на близък… Когато единствената ти опора е сигурността в другите, когато търсиш вяра и надежда и сила не в свръхестественото, не в неволята, а напротив – в човеците. Тогава и сърцето и душата търсят най-човешкото в човеците. Търсиш основните добродетели - тези, които носим като код от предците. Тези, без чиито основи, не можем да преминем през живота.

Мисля си как се предават тези добродетели? Моята теория, е че идват през поколение. Бабите са сладкодумните разказвачки на приказки, където слабите побеждават силните, а най-малките намират в сърцето си юнака, който побеждава триглавия змей. Приказките, където винаги доброто побеждава злото! Бабите пренасят с песните възхвалата за смелостта, красотата, добротата, приятелството, любовта. Бабите!

Успяват ли днес децата да получат така важните уроци на сърцето?! Та нали днешните баби на днешните деца са работещи баби, имат своите интереси и хобита! Въпреки всичко те остават красивите дами, остаряващи с достойнство, които все още успяват да пренесат тези най-важни житейски ценности.

Добротата! Първа е добрата дума. Тя проправя пътя на доброто към сърцето. Тя е благословията, с която посрещаме новия ден и новия човек, който идва в живота ни. В криза търсим доброто в човека, лекаря, майстора, съседа! И със сигурност доброто ни намира.

Любовта! Онази любов към живота, без която не можем. Тя започва от любовта към семейството, преминава през близки и приятели, продължава в професия, ежедневие, та достига до моралната любов към родина, природа, вселена.

Благодарността! Понякога се питам колко пъти на ден благодаря?! И успявам ли да благодаря ли на всеки подал ми ръка?

Смелостта! Искрено вярвам, че всеки човек, преживяващ лична криза крие в себе си неподозирана смелост. Тя идва от дълбините на спомена за забравените приказки и звучи със спокойния глас на баба, приседнала в топлата стая.

Смирението! То не е да пренебрегваш себе си, нито да оставиш агресията отвън да те отнесе. Да си смирен в сърцето си за мен означава да можеш да се поклониш и пред силния със силата на духа си, и пред слабия, но не демонстрирайки физическа сила, а напротив-възхищавайки се на слабостта му. Да признаеш таланта.

Приятелството! То е онази невидима доброта, на която при криза да позвъниш посред нощ. И онази странна мрежа от хора, където приятелят винаги има приятел, който знае и може решението на проблема ти!

Човещината! Доколко можем да говорим за човещината като отделна добродетел? Не е ли човещината онзи венец, вплел всички останали добродетели в себе си. Мисля си, точно човешкото може да събере в себе си и смелостта, и смирението, и любовта, и доброто! Човещината привлича човеците и създава новия живот.

Автор: Снежанка Лунгова, психолог