Блог

Емоционална интелигентност за начинаещи

Все по - често в своето ежедневие се сблъскваме с  термина Емоционална интелигентност. Започнахме да предусещаме и да разбираме, че това е нещо, от което се нуждаем, както от академична успеваемост и социални умения, за да водим пълноценен живот и да бъдем адекватни на действителността. 

Последните проучвания на експерти по психично здраве показват, че за да бъде един човек успешен и справящ се, не е от основополагащо значение неговият образователен ценз или натрупана интелигентност, а умението му да преживява и владее своите емоции по добър начин.

Защо е толкова важно да сме емоционално интелигентни и какво точно означава това?

Емоционалната интелигентност не е енигма - това е способността да разбираме, измерваме и управляваме собствените емоции, но и да използваме информацията, която те носят, за да ръководим мисленето и поведението си, което обяснява необходимостта от емоционална зрялост и развитие.

Емоционалното съзряване може да бъде подкрепено също както волевото и интелектуалното. Нашата култура се стреми към традиции в обучението и изначално е насочила поглед към академичното и професионално развитие, а емоционалните и социални умения са останали в периферията на нашия фокус. В резултат се изграждаме като успешни специалисти, на които обаче им липсва баланс в личен план. Поради невъзможността да преживяваме и изразяваме емоциите си по добър начин, изпитваме затруднение да изградим здрави и хармонични отношения, защото хората се свързваме най – вече през преживяванията и емоциите, произхождащи от тях. Много често в динамиката на връзките ни се изправяме пред конфликти, тъй като имаме навика да се справяме със стреса, като пренасяме негативните емоции извън работното място, например в двойката.

Липсата на зрялост по отношение на емоциите се отразява на мислите и настроението ни. Възрастните, останали “деца” в емоционалната сфера, разпознаваме и преживяваме предимно гнева и страха и се затрудняваме в ежедневни ситуации като спречкване с колега, настинка или тръшкане на детето в магазина. Започваме да мислим и премисляме ситуацията отново и отново, защото не знаем как да преработим емоциите си и да продължим напред. В тези случаи преживяването остава заключено в ума и физиологичните процеси на тялото и се стига до различни симптоми като предъвкване, паник атаки, болкови синдроми, разстройства на храненето. Не са редки  случаите, когато можем да развием  зависимо поведение, защото преживяванията на празнота или самота са непоносими или емоциите въобще отсъстват, и търсим все по-силни стимули, за да почувстваме нещо.  

Примерите за това как се справяме с различните емоции, без да ги разпознаваме и преживяваме по здравословен начин, са много, но какво можем да направим, ако искаме това да се промени?

Всичко започва още в детството. Когато се случи да паднем, да се ударим, да се уплашим от бурята навън, да преживеем загуба, да бъдем тъжни и разочаровани, че не сме се справили с дадена задача, е важно възрастните до нас да ни подкрепят, да валидират и приемат начина, по който се чувстваме. След това могат да сменят фокуса  и да предложат приятна дейност, за да ни успокоят и да ни научат да регулираме негативните чувства с помощта на положителни преживявания. Разбира се, това могат да бъдат и нашите учители, ментори, треньори. С помощта на възрастните ние можем да се научим да разпознаваме различните емоции, да ги назоваваме, да знаем как ги усещаме в тялото си и да изработим стратегии да ги изразяваме и преработваме. 

От опита ми като училищен психолог знам колко е важна подкрепата в трудни ситуации, когато децата и подрастващите се сблъскват с негативни емоции и преживявания. Колко е ценно да имат сигурно пространство, в което да споделят преживяванията си, да се чувстват приети и защитени, за да развият емоционалните си умения и накрая да могат да си кажат: ,, Да, бях самотен или тъжен, или ядосан, или унизен, но се справих! Потърсих варианти, нови поведения, които ме правят по - добър, по - справящ се, на които мога да разчитам в бъдеще и не позволих на гнева и страха да ме ръководят!" 

Получавайки възможност да  споделяме и разпознаваме преживяванията си, те не потъват в нас с риск да ни “удавят”, а излизат навън. Така споделени изглеждат по - малко страшни и нерешими.  Натрупаната негативна енергия не търси път да излезе през различни дисфункции като агресивно поведение, зависимости или соматични оплаквания. Разбирайки и изразявайки чувствата си по добър начин, нашата психика започва да наподобява на чист планински ручей - буен, който не спира да се движи и намира път през най - високите и стръмни скали, но никога не губи посока и остава все така чист. И обратното, колкото повече задържаме емоциите си, толкова повече нашият организъм започва да прилича на блато, в което няма живот и движение.  

Както обичам да казвам – сложни термини за простички неща, емоционалната интелигентност не е нищо друго освен способността да преживяваме и приемаме емоциите си и да ги насочваме в полезната за нас насока. 

                                                Автор: Йоана Кукова, психолог