Депресия | Тревожност | Хроничен стрес | Бърнаут | Загуба | Взаимоотношения | Родителстване

Блог

На български език

Животът в чужбина или емиграцията е сложен процес, предизвикан от различни подбуди и обстоятелства. Най-често причините са свързани с образование и повече икономически възможности. Целта, обаче, винаги е една – по-добър живот. Правейки крачката към него малко хора си дават докрай сметка за всички фактори, които ще повлияят приспособяването им на новото място. Независимо от степента на владеене на чуждия език, придобиването му или усъвършенстването на произношението са допълнителни източници на стрес.

Пристъпих към следването уверено, вярвайки че езиковата ми подготовка е отлична. Все пак забравях нещо – акцентът. Въпреки постижениятa, у мен винаги стоеше усещането за различност, за невписване и неприемане от „местните“, а това имаше своите емоционални последствия. Колкото и да работех върху него, моят акцент беше неизменен източник на неудовлетвореност и усещане за провал. В етап от живота, в който конкуренцията е безмилостна, социалната изолация, поради ограничеността на контактите на ново място, осезаема, ежедневно се борех със стреса от доловимия ми акцент.

Чувствах ли се друга, когато използвах новия език? Успявах ли да бъда разбрана от обкръжението?

Все въпроси с нееднозначни отговори. Начинът, по който представяме себе си и мислим за себе си, зависи в значителна степен от езика, на който го правим. Въпреки че идеята за това как езикът повлиява нашата личност е противоречива, има изследвания, които затвърждават схващането, че езикът определя нашите емоции и представата ни за света.

Например, в експеримент с двуезични участници Chen & Bond (2010) откриват, че културните норми, заложени в езика, повлияват представата на хората за тях самите и също променят поведението им при общуване на майчин или усвоен по-късно език. В друго изследване Nguyen & Chaplin (2021) докладват, че английският, независимо дали е първи или втори език, се възприема свързан с повече положителни черти като симпатия, изпълнителност, ентусиазъм, емоционална стабилност и креативност. Като цяло вторият език се асоциира с недостатъчно топли чувства и преживявания на сигурност, но и с по-малко негативни емоции. Anooshian & Hertel (1994) демонстрират нагледно как запаметяването и възпроизвеждането на емоционално заредени думи е характерно само за майчиния език, особено в случаите, когато вторият език е придобит след 8 годишна възраст.

Едно е сигурно – емоциите са ключът към нашите спомени, към нашето минало и близки, а най-емоционално значим е майчиният език. За всеки от нас е от изключителна важност да може да го използва, да бъде изложен на него, да изразява и разбира емоции с негова помощ. Без съмнение майчиният език е от базово значение за протичането на една успешна терапия, от която неотменна част е работата с емоциите и преживяванията.



Автор: София Димитрова, клиничен психолог