Блог

По-лесно е да дадем телефона, отколкото да обърнем внимание? (Част 3)

Умението да казваме "НЕ"

Често в стремежа да бъдем идеалният родител за децата си, сме склонни да толерираме и позволяваме неща и поведения, които сами разбираме, че не са подходящи за възрастта и с нищо не допринасят за развитието на децата ни.

Мобилни устройства...социални мрежи...компютърни игри...имат ли нужда децата ни от тях?

Детската психика и нервна организация, не са развити в достатъчна степен, за да обработят огромното количество информация, която постъпва от малкия екран или мобилното устройство. Вследствие на това често забелязваме, че децата ни са по-раздразнителни, трудно се справят с ежедневни ситуации, а емоциите не отговарят на ситуацията. Ние като родители започваме да си задаваме въпроси:

Защо детето ми се гневи толкова често? Защо отказва да си подреди стаята? Защо отказва да си прибере играчките? Защо не може да свикне в детската градина?...

Тръгването на училище и преходът от предучилищната в начална училищна възраст е сериозно предизвикателство както за родителите, така и за децата. Все по-често ми се налага, в ролята на училищен психолог, да оказвам подкрепа на деца и семейства, които изпитват затруднения с училищната адаптацията. Като изключим някои патологии и дисфункции в семейната система, често проблемът се оказва лесно разпознаваем и повтарящ се:

,,Не мога да свикна...Скучно ми е...Не ми се учи...Това не е забавно...Изморявам се много бързо...”

Какво е решението за децата: да си ,,стоят на телефона”, както обичат да казват те.

Какво е решението за мен като професионалист и родител:

Здравословни граници и приучаване на децата към умения за справяне и устойчивост. Затова спомага поставянето на правила и отговорности и изискване от тях да се справят с дейности подходящи за възрастта. Не можем да очакваме от децата ни да внимават, да възприемат, да имат интерес към ученето и да изпълняват изискванията на учителя, ако ние не сме ги подготвили за това.

Децата имат нужда от правила, за да се ориентират в средата и да подредят психичния си свят. Когато моята дъщеря остана сама в къщи в начална училищна възраст, тя пожела да й направя дневен режим, по който да се ориентира и така й беше лесно да разпредели времето за учене и почивка до следващия учебен ден. Децата имат потребност да изискваме от тях, да им поставяме задачи и да им оставяме пространство за инициатива, не само за да развият умения за справяне, но и за да:

• придобият самоувереност в собствените си възможности и способности

• усетят, че ние вярваме в тях

• развият творчески умения

• преживеят своите емоции

• намерят своите начини за справяне (приятели, хобита, разходки…)

ИЗИСКВАЙТЕ ИЗИСКВАЙТЕ ИЗИСКВАЙТЕ

Как изглежда това в реалността?

- Използвайте дейности като рисуване, конструиране, игри на открито; въведете здравословен режим на сън и хранен; поставете правила и задачи, като да си подреждат играчките, да сгънат дрехите си, за да подготвите децата да бъдат самостоятелни и извън дома.

- Търсете тяхната помощ, изисквайте да поемат своите отговорности, допитвайте се за мнението ми, задавайте им въпроси, изисквайте да мислят и да търсят решения, изисквайте да се научат да се доверяват на собствената си преценка и възможности.

Само така ще придобият умения за самостоятелност и ще пораснат психически и емоционално. Когато пораснат и настъпи периодът на юношеството, децата започват да формират идентичност и именно тогава имат най-голяма потребност от индивидуалност и самоувереност, вяра в собствената си преценка и възможности. Нека се постараем да ги подготвим за това.

Помолих дъщеря ми да ми сподели защо тийнейджърите са постоянно на телефоните си и ето какво ми написа тя:

,,Мисля, че причината е много проста и тя е, че щом няма нещо, с което да се занимаваме в реалния живот, ние избираме лесен вариант – социалните мрежи. Телефонът е нещо, което ни отвлича от реалността и ни пренася в свят без задължения. Какво ще стане, ако нямаме или не използваме телефон? – Има много начини за забавление без технологии, но е по – лесно да отворим телефона.”

Моят личен и професионален експеримент БЕЗ ТЕХНОЛОГИИ продължава, а резултатите ще ги научите скоро...мога само да споделя, че динамиката на цялото семейство се промени от това обстоятелство.

Автор: Йоана Кукова, психолог