Блог

Българският език – майчин или чужд за децата ни?

Физическото и психично здраве и развитие на децата е от първостепенно значение за техните родители, възпитатели, учители и всички възрастни, занимаващи се с отглеждането и обучението им. Една от най - важните предпоставки за нормалното функциониране на детето е развитието на езиковата му система. Овладяването на родния език на едно дете зависи до голяма степен от адекватната стимулация на езиковата му среда. Обкръжението на детето, начинът по който се стимулира езиково при отглеждането му, са фактори от съществена значимост за неговото когнитивното и езиково развитие.

В съвременния забързан свят времето, отделено за детето, е запълнено по-скоро с битовите грижи около отглеждането му. От наблюденията и опита ми при работата с деца като езиково-говорен терапевт виждам, че времето за общи игри и занимания с родителите, стимулиращи умственото и езиково развитие на децата, остават на заден план в ежедневието. Неслучайно от няколко години се появи терминът „Baby TV деца“ или т.нар. „екранни деца“ – деца, оставяни пред телевизора, телефона или таблета часове наред, за да могат родителите им да си осигурят време за справяне с ежедневните задължения. Често предлаганите игри и телевизионни предавания са на чужд език – английски, руски и др. езици. Нерядко в логопедичната ми практика майките споделят, че мотивацията им за това е желанието детето по-скоро и по-рано да научи чужд език. Данните от практиката на специалистите по детско лингвистично развитие показват, че това за съжаление става за сметка на родния език. Деца без аномалии при раждането или нарушения в развитието си научават първо чужд език и се стига до парадокса да бъдат подложени на специализирана терапия за майчиния им език. Най-често родителите не намират необходимото време или вероятно неглижират съветите на специалистите, мислейки че децата ще проговорят на родния си език „от само себе си“.

И ако в ранна детска възраст /от раждането до 2 г./ ролята на майката и семейната среда са от решаващо значение, в следващите години от развитието на детето се разчита и на социалните институции – детски ясли, центрове и градини, училища. А там в условията на групово обучение работата и въздействието върху индивидуалните темпове на детско развитие е далеч по-трудна.

В логопедичната ми практика все по-често прави впечатление ограниченият речников запас на децата. От работата ми с деца в ученическа възраст наблюдавам, че децата не познават значенията на думите, които са извън контекста на битово-разговорната реч. Нуждата от разширяване на лексиката им и семантичния избор от родния език се оказва наложителна. В същото време академичната ни система на образование и съдържанието на езиковия стимулен материал в учебните пособия изобщо не корелира с нивото на езиково функциониране на децата ни. И ако при възрастните употребата на съвременните технологии разширява и улеснява достъпа до бърза и лесна комуникация, то при децата това не е така. Продължителното време, което децата прекарват пред телевизорите, компютрите и смартфоните, често водят до дефицити в тяхното езиково функциониране. Нужно е ограничаване на престоя пред устройствата в полза на живия диалог с възрастните, както и прецизиране на съдържанието от родителите - предлагане на подходящи игри и занимания за съответната възраст. От съществено значение за развитието на комуникативните способности на едно дете е дейностите му да са съвместни с родителя. Дали ще са общи игри, разказване и обсъждане на приказки, или гледането на филми - най-важен е диалогът на родителя с детето.

Затова, скъпи родители, отделяйте време да разговаряте с децата си на широк кръг от теми! Питайте ги за значенията на думите от нашия роден език и им ги обяснявайте! Стимулирайте децата да ви задават въпроси и отговаряйте на техните! Четете им всеки ден и ги стимулирайте да четат!

Защото само така бихме помогнали на децата ни, използвайки техния потенциал, да развият езиковите си способности и да имат по-успешно езиково функциониране първо на родния си език, а след това и в усвояването на други езици.

Автор: Росица Петкова, логопед