Блог

Животът е за живите

Кризата на пандемията доведе след себе си една от най-тежките форми на негативни емоционални преживявания - загубата на близък човек.

Какви модели да следваме и как най-добре да се справим с последствията?

Да си позволим да изпитаме и изразим чувствата си. Чувства на отчаяние, тъга, ярост са неизменна и важна част от преминаването през загубата. Да потискаме емоциите си е все едно да ги поставим в тенджера под налягане – може дълго да ги задържим там, но ако не изпускаме от време на време по малко пара в един момент съдът ще експлодира.

Настоящата ситуация налага ограничения дори и върху осъществяването на традиционните начини за сбогуване. Това, обаче, ни дава шанс да се обърнем към себе си и да създадем собствен ритуал, чрез който да изразим почитта си към покойника. За първи път личният принос може да бъде чут и зачетен. За първи път не е ексцентрично да засвидетелстваме почит към наш близък по свой начин и да го съобразим с неговите възгледите за живота и смъртта. Важно е да не забравяме, че всяка извънредна ситуация преминава и когато това стане, ще можем да попълним пропуските в традициите, ако това е важно за нас.

Макар и да е естествен ход на житейския ни път, смъртта никога не се приема за нормална. Улисани в забързаното си ежедневие и извършвайки многобройни действия, чийто резултати ни дават усещането за значимост, за възможност да променяме хода на съдбата и продължителността на живота, ние съзнателно или не се опитваме да не приемем смъртта за естествено продължение на живота. Именно тази непримиримост ни прави по-уязвими и крие риск да засили преживяването на траур.

От моята практика забелязвам, че макар и парадоксално да звучи по-трудно се разделяме с хората, с които сме били в конфликт, отколкото с тези, с които сме живяли в хармонични взаимоотношения. Загубата на близък, с когото сме имали нерешени въпроси, води до повече и по-интензивни емоции. Тъгата е примесена с вина, гняв, обида, безсилие.

Как продължаваме напред?

Защо има толкова много обичаи, свързани с погребението и сбогуването с близък човек?

Подробностите от битието са онези, които отвличат ума ни и дозират силните емоции, с които трябва да се справим в такъв момент. Дейности като уговаряне на ден и час за опелото, съобщаване на роднини и приятели, осигуряване на финанси, довършване на започнатите дела... Планиране, работа, реорганизиране на домакинството и дома, подкрепа към страдащите ни близки, най-вече децата - това са дребните дела, които традицията така мъдро ни насочва да следваме, за да оцелеем и отново да изпълним живота си със смисъл.

‘Life is for living’

“Животът е за живите.”

Автори: Радослав Бекирски, психолог

София Димитрова, клиничен психолог