Блог

Моята йога, моята психология

Независимо дали сме мистично ориентирани, дали можем да правим шпагат, да се сгънем в осмица, или предпочитаме да станем рано и да берем билки в росата, в живота почти на всеки от нас настъпва момент, в който си казва „Трябва нещо да направя, трябва да има и друг начин, искам промяна, искам да избягам, или отчайващото - не искам да ходя никъде”

В тази странна за всички ни ситуация, в един слънчев ден си помислих, че нямам потребност да ходя никъде. Реших: „Искам да си имам ранчо”. В последствие се оказа, че идеята ми за ранчо - голяма поляна и къща с веранда, е била лично моя представа. Оказа се, че в ранчото не се отглеждали само кучета и котки. И всъщност се сетих, че за релаксиращото въздействие на ранчото върху живота говореше една позната на 60 години. По всичко личеше, че трябва да измисля нещо друго.

Всички мои обучения в сферата на психологията в последните години се оказваха изненадващо преплетени с йога - нетипични техники за осъзнаване, медитативни и релаксиращи упражнения.

И както всички мъдреци казват, че „учителят идва с времето” и „нещата се случват в най-подходящото за тях време”, аз „случайно” открих моя йога водач. Без насилие, с благ глас, тази светла и вдъхновяваща жена по изключително мек начин ме поведе към мен самата. И все пак си мисля, че това нямаше да се случи без годините прекарани в четене и търсене, без проникновените и не дотам разговори, без срещите ми с други вдъхновяващи хора, голяма част от тях психолози и психотерапевти, с поглед насочен, любопитен и загрижен към същността на човешката природа.

Преди да започна да се занимавам с психология, йога в моето съзнание беше физически упражнения, надскачане на тялото, предизвикателство към материят. Днес йога за мен са бавните движения, радостта от практиката, усещането за собственото тяло, за неговите безкрайни възможности и мъдрост, за силата на мисълта и необходимостта от точно такава ритуалност. Не на последно място - за силата на духа, за спососбността да открием вътре в себе си своя ресурс, да осъзнаем и почувстваме с всяка клетка мисълта, че всичко, което ни се случва е с идея и е точно толкова, с колкото можем да се справим и нито прашинка повече и че винаги можем още и още, защото ние сме движение.

Безграничният и безкраен процес на йога ме научи:

- да наблюдавам мислите си и нежно да отпращам ненужните в момента

- да съм търпелива и самодисциплинирана

- да приемам себе си

- да отделям време за себе си

- да прилагам саморефлексия

- да се доверявам на себе си

В практиката ми на психолог аз се опитвам да уча на тези неща хората, с които се срещам. Работата ми често е работа с волята и способностите на човека. Въпреки това психологията и системите за психотерапия през последните години все повече използват източни техники като медитацията, именно защото влияят на вътрешния мир и защото са път към една по-висша форма на съзнание. Психологията ме върна към йога и ми помогна да се потопя в смисъла й, а йога ми даде сетива, за да почувствам как се прави и усеща тази наука.

И това не е апел да потърсите най-близкото йога студио, а е покана да се оглеждате за своето място, за своя полет или с каквито думи бихте искали да назовете своя път.

Автор: Марина Трифонова, психолог