Блог

Опасността да отричаме опасността

РЕАЛНОСТТА

Пандемията от Covid - 19 ни връхлетя и за дълъг период от време ни сблъска с нашите страхове от редица, в случая съвсем реални, опасности - загуба на работа, тежко боледуване…смърт. Тези обстоятелства рязко промениха живота ни и доведоха до високи нива на тревожност и стрес, с които продължаваме да търсим начини за справяне.

Всеки стрес провокира различни психологически защити у човека. Според психоаналитичната теория, защитните механизми са несъзнавани психологически стратегии, чиято цел е да намалят или елиминират тревожността, възникнала от неприемливи или потенциално опасни стимули. Те ни защитават от негативните последствия и от ситуациите, с които не можем да се справим.

Един от най-ярко и масово изявилите се защитни механизми по време на пандемията се оказа ОТРИЧАНЕТО - отказът да се приеме външната или вътрешна реалност, тъй като е прекалено плашеща.

Отричането понякога може да бъде здравословна реакция в живота на възрастния човек, ако временно му помага да отложи срещата с болезнени чувства, мисли или събития, като му даде възможност да се подготви и изправи пред ситуацията и да потърси начини тя да се приеме и преодолее. Когато нашата психика използва защитата „отричане“, тревожността намалява и ни дава възможност да действаме. Разбира се, отричането не бива да трае дълго, за да не се превърне от нещо, което ни помага, в такова, което ни пречи и ни възпрепятства да приемем реалността. Тревожността може да е непоносима, когато е интензивна, но овладяна, тя има важна информативна функция – показва ни какво ни вълнува и с какво ни предстои да се справим. След отричането и преодоляването на първоначалния шок идва време да си позволим постепенно да почувстваме тъгата, притесненията, страховете, и загубите, породени от кризата и пандемията.

ОПАСНОСТТА

В настоящия момент всички ние преминаваме през определена загуба - загуба на живота, такъв, какъвто го познавахме и имахме преди пандемията. Милиони хора, милиони семейства по света бяха засегнати от Covid-19, а пандемията все още изобщо не показва признаци на утихване. Всички ние познаваме хора, и то - немалко, които заради отказа си да приемат пандемичната реалност, не спазват мерките за безопасност, а това ги прави опасни за останалите. Тези хора могат да бъдат наши колеги, приятели, съседи, роднини, дори хора от семейството ни.

РЕШЕНИЕТО

Има много причини, поради които хората може да не искат да приемат реалността точно сега, но е важно да знаем, че те не правят съзнателен избор да саботират себе си и другите. Отричането е нещо, което правим, когато мозъкът не разполага с други психологически инструменти да се справи с опасността. Хората, които отричат реалността, нямат сили да се изправят лице в лице с трудните истини или непоносимите загуби на близки хора, защото досега да не им се е налагало да го правят. Нужна е много психична енергия, за да се справим със свръхбдителността и стреса. Парадоксът тук е, че ако е нужна много енергия да функционираме в условията на усложнената Covid-19 реалност, то още повече сили са ни нужни, за да я отричаме.

Резултатът от тази линия на поведение е силна фрустрация и неразбиране от страна на всички, които се съобразяваме с противоепидемичните мерки и в някаква степен сме приели „новото нормално“. В желанието си да убедим останалите в сериозността на ситуацията и последиците от нейното подценяване, съществува рискът нашият гняв да прерасне в агресия. Това означава нашето поведение да се превърне в още един източник на стрес за тази група от психологически и физически, поради своите избори, най-уязвими хора.

В консултирането основна техника за научаване на нови неща и промяна в поведението е използването на т.нар. „моделиране“. Действията на терапевта са моделът, който е по-балансиран и оказва влияние върху нагласата и поведението на пациента. В този случай, нека покажем на хората, които отричат измеренията на опасността, нашия пример - нека непрекъснато носим маски, често мием ръцете си, спазваме социална дистанция и без голямо затруднение и негативно отношение приемаме ограниченията.

Противно на вътрешния ни порив и интуиция, това са хората, към които трябва да проявим най-голяма деликатност и мекота. Подкрепата и постепенното въвеждане във фактите от реалността са онези механизми, които могат да повишат техния потенциал за справяне с трудни ситуации. Когато психичната енергия се увеличи и има усещане за разбиране, идват по-адаптивните начини за справяне – подходящо отношение към себе си и другите.

Най-добрият подход в този случай е да бъдем съпричастни към хората, които отричат реалността на пандемията от Covid - 19. Нашата задача е да бъдем безкомпромисно добри към тях, дори да ни изглеждат или да се държат като врагове, защото те всъщност нямат уменията да се грижат за себе си.

Автор: Надя Радославова, психолог