Блог

Случаи от практиката 1

Заявка: Добре позната ситуация – учителят поставя задача на детето, а то отказва да я изпълни и реагира с гняв.

Какво се крие зад нея?

Цялата картина: Детето е преживяло тежко простудно заболяване, вследствие на което има временно намаляване на слуха. Това е повишило тревожността за здравето му, която в първи клас е висока, поради постъпването в училищна среда. Също така, е създало реален дискомфорт, защото изпитва затруднение при учене в клас и не разбира ясно инструкциите и обясненията на учителя.

Какво можем да направим като професионалисти и родители?

• Създаваме спокойна и подходяща обстановка, където детето да се чувства защитено; 

• Подпомагаме детето да говори и изразява себе си с помощта на картинки, кукли, карти, с които да идентифицира и разпознае емоциите и преживяванията си;

• Насърчаваме да споделя мислите, свързани със страховете си, които обикновено са негативни или катастрофални;

• Изслушваме спокойно, обясняваме ситуацията и след това даваме други гледни точки с позитивно развитие на ситуацията или окуражаваме детето само да потърси такива;

• Търсим нови стратегии за справяне, като използваме примери от нашия опит; 

• Помагаме на детето да отгатва какво си мислят и разбират другите от неговото поведение и какво може да промени, за да бъде разбран;

• Предлагаме дейност, която да предизвика положителни емоции.

В конкретният случай детето имаше възможност да сподели в терапевтичния кабинет в училище за причините за поведението си и да потърси реалните емоции и преживявания, които се криеха зад поведението му, с помощта на професионалист - психолог. Сети се, че е преживал нараняване на пръста, което в миналото и го съотнесе към конкретната ситуация със слуха, което даде друга гледна точка на ситуацията и ново тълкувание. Тревожността спадна, когато осъзна, че е нормално боледуването и последствията да носят напрежение, но те не са завинаги и ще преминат след време. Ученикът избра да рисува с приятели като нещо, което ще възстанови вътрешния му баланс и ще намали тревожността. 

Изводът му след работата с психолога беше:

,,Когато се тревожа или не разбирам, трябва да споделя или да попитам, може и след часа, а не да се сърдя!”

В класната стая е много трудно да се уловим динамиката и преживяванията на всяко едно дете и какво се крие зад поведението му.  Обикновено учителите с опит знаят това и отлагат ситуацията за момент, в който имат възможност да поговорят с него. В някои случаи се препоръчва да се потърси подкрепа от училищният психолог, при когото в сигурна и защитена среда детето да може да сподели за преживяванията си и да се върне спокойно и готово за работа в клас.

                                                Автор: Йоана Кукова, училищен психолог