Блог

Случаи от практиката 2

Заявка: Моето дете в 5ти клас.

Ситуация: 

5 ти клас. изначално е един от най – трудните периоди за ученици, родители и учители. Тогава се наблюдават начало на юношеството, смяна на учебния ритъм и очакване за повече самостоятелност в учебна среда. В клас вече няма един начален учител, който да е винаги до децата, да предотвратява конфликти, да изслушва оплаквания, а учителите се сменят в различните часове, всеки със своите изисквания, характер и отношение.  При децата започват личностни промени, които са свързани с началото на юношеството, ученето вече не е така интересно, авторитетите стават по – малко значими, а любопитството към приятелите все по – голямо, за сметка на възможностите за учене, съсредоточаване и организация на времето.

Ескалация: 

Често започват конфликти и неразбирателства между децата, които са оставени за пръв път сами в класната стая и търсят своите начини за справяне, отстояване и заемане на място в новата среда. Случват се нормалните за възрастта конфликти - момчетата се ядосват бързо, закачат  момичетата; момичетата от своя страна искат да владеят ситуацията и да определят правилата в клас и съвсем нормално децата разказват вечер вкъщи за това.

Родителите на свой ред знаят, че различни учители отговарят за отделните предмети и това увеличава тревожността им за здравословните проблеми на децата, за поведението и емоциите им.

Едновременно с това наблюдаваме социален феномен, който атакува училищния живот отвън - честите нападения и тежки агресивни прояви от страна на т. нар. локали, които се отразяват в медийното пространство.

Как реагираха родителите тази учебна година?

Родителите реагираха с повишена родителска тревожност и катастрофални очаквания за случващото се в клас. Появиха се конфликти между родителите, взаимни обвинения и разбира се – повишаване на тревожността при децата, виждайки и усещайки напрежението на родителите си. 

Как  да постъпим  в тази ситуация като професионалисти?

Стъпка 1: Безопасно пространство - Осигуряваме възможност за родители и деца да споделят своите тревоги- индивидуално в кабинета на училищния психолог, на извънредна родителска среща, по телефона и др. Подхождаме с любопитство и приемане към преживяванията на родителите и искаме обратна връзка от тях за взаимоотношенията с децата им извън училище.

Стъпка 2: Въвеждаме правила - Намаляваме усещането за тревожност и напрежение, като припомняме правилата в училище и въвеждаме на нови. Когато съществува ясна рамка за взаимоотношенията и участниците в общуването знаят какви могат да бъдат последствията от действията им, се наблюдава по-спокойни интеракции, повече увереност в децата и по-редки ескалации на конфликтите.

Стъпка 3: Тестираме реалността - Използваме психообучение, за да върнем усещането за контрол у родителите и да им представим възможните механизми за действие. Даваме ясна перспектива за конфликтите в училище и какво води до тях. Работим активно с децата в група и индивидуално за преработване на техните преживявания и отреагиране на емоциите.

Стъпка 4: Променяме гледната точка - Помагаме на родителите и учениците да намерят своето обяснение,  което ще промени гледната точка към ситуацията и ще ги направи по-малко реактивни по-приемащи към другите.

Нашето послание към децата и родителите е, че адаптацията към новата ситуация е процес на порастване и е необходимо време и търпение, за да се намали тревожността и да се балансират емоциите. Задачата ни като професионалисти е да осигурим пространство в учебна среда и канали за комуникация извън нея, където децата и родителите да ни се доверят и да потърсят подкрепа, за да открият най-добрия начин да се справят с прехода между детството и юношеството.

                                                Автор: Йоана Кукова, училищен психолог